Хисаря

Хисаря е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив и е в близост до град Карлово. Градът е административен център на община Хисаря.

География

Град Хисаря се намира в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 360 м н.в. Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина. Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури /юли и август/, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.

Характерно за град Хисаря е термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества. Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава "Правилник за експлоатация на хисарските бани", а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.

История

Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр.Хр. По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриската държава. От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел.
 
След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 метра, а южната крепостна порта се извисява на 13 м. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор "Момина сълза". Тук се намира най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 кв.м. термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода. Комплексът от представителните сгради в парк "Момина сълза" включва и амфитеатъра. Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази далечна епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на IV в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения.

След въвеждането на християнството като официална религия в римската империя през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV – VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената открита до сега двукорабна базилика, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).

Минават векове на разруха. А възстановеното през втората половина на XVII в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище било наречено Хисаря. На арабски език Хисар значи "крепост".

Некрополите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 м. южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Впечатлява с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветната си подова мозайка. Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града.

Религии

Като град, разположен на исторически кръстопът, Хисаря е убежище на различни религии и вярвания. От далечните и малко познати тракийски мистерии и орфизъм, през раннохристиянските базилики, до наши дни, вярата винаги е крепяла хората, обитаващи града на лечебните извори. Днес, в града има три православни църкви, два католически храма, евангелистка църква и джамия.

Православният храм "Св. Пантелеймон" се намира в центъра. Построен е през 1889 г. Най-впечатляващи са стенописите, пресъздаващи почти всички библейски истории. Изписани са от местен художник в стила на стенописите от Рилския манастир. Патронът на храма е покровител на болните. Храмовият празник е на 27 юли.

Църквата "Успение Богородично" в квартал Момина баня е завършена през месец септември 1883 година. Тя е без кубета. Има една олтарна обсида и трон. Обявена е за паметник на културата през 1975 г. Храмовият празник е на 15 август. Тогава се провежда и местния събор.

Църквата "Св. Димитър" в квартал Веригово е най-старата. Построена е през 1845 – 1850 година. Опожарявана по време на Априлското въстание и отново съградена през 1882. На пода на църквата има мраморна плоча датираща събитието. През 1856 г. в двора е построено първото килийно училище в селото. На 16 юли 1982 година е обявена за паметник на културата. Храмовият празник е на 26 октомври, когато се провежда и местния събор.

Католическият храм "Св.св. Петър и Павел" в квартал Миромир е построен през 1882 година от отец Павел Цакия и отец Карлос. Красивите стенописи са дело на художника Стоян Изов. Към храма има изграден пансион. Патронният празник е на 29 юни. Тогава се провежда и събора на местното население.

Католическата църква «Пресветото семейство от Назарет» е най-новия храм в града. Строителството е завършено през настоящата година.

Джамията е на повече от 400 години. Намира се до Западната порта на крепостната стена. Строена е когато Хисар е бил турско селище. По време на Руско-турската война е била опожарена и до днес е запазено само минарето. От една година джамията работи през лятото.

Кухня

Регионалната кухня е тракийска. Ястията се приготвят предимно в глинени съдове, с много подправки. Характерна е употребата на домашни животни – овце, свине, телета и кокошки. Изобилието на зеленчуци в региона се отразява и на местната кухня. Освен традиционните домати и пиперки, в тракийската кухня се използват и патладжани, лапад, бамя, лозови листа. Най-атрактивните ястия са печено агне по гергьовски /в тава/; свинска кървавица; телешки език, пълнен с праз; тракийски гювеч със свинско месо.

Рецепта за тракийски сач /плитка глинена тавичка/: приготвя се от ситно нарязан телешки език, свинско шкембе, гъби печурки, пресни зелени чушки и лук. Запържват се в масло за около 5 минути. Прибавя се сол на вкус и зелени подправки. След това ястието се запича върху сача. Отгоре се поръсва с домашен кашкавал. Консумира се с червено вино, за предпочитане каберне.