Априлци

Априлци е живописен град в Северна България. Той се намира в Ловешка област и е в близост до град Троян. Градът е административен център на община Априлци.

История и култура

Далеч назад през вековете мястото обитават траки. На север от Априлската котловина минава границата между Тракия и Мизия. За това говорят множеството могили (над 150) и калетата в с. Скандоло и с. Велчево, в местността Иван Дял и връх Острец. В западната част на Новоселската котловина минава една от важните Тракиски пътека свързваща Средна Европа с Азия наричана "Пътят на Янтара". За това говори намерената през 2002 г. находка от Тракийски накити в с. Белиш. Тя се отнася към една от най-добрите Халщатски съкровища в Европа от VII-VI в. пр. Хр. В Новоселската и Видимската котловини има над 40 погребални могили. В няколко от тях, в местноста "Чуклата" и местноста "Гробът" са намерини погребения с находки от бита, съдове и монети. По присъстващата керамика археолозите отнасят находките към IV - III в. пр.н.е. Предполага се, че по горното поречие на реките Росица и Видима са живели траки от племето Трибали, които добивали злато по изворите на Семова река под връх Жълтец. Покъсно, по време на римското владичество, през източната част на Новоселската котловина минавал важен път, свързващ провинциите Мизия и Тракия. За защитата му римляните издигат крепости на вр. Черни връх и на Русалийския проход. Този път води от Никополис ад Иструм (Никюп, Търновска) по долината на реките Росица и Видима към крепостта при днешното севлиевско село Градница, станците под Черни връх и вр. Острец към Русалийския проход, надоло към с. Тъжа, а от там към Адрианополис (Одрин) и Филипополс (Пловдив). Днес този стар път е прекрасна възможност за пешеходни преходи.

Начало на днешното селище дават бежанци от Търновския край след падането на България под османско робство. Оттогава носят названията си местностите "Болярското" и "Царево лозе" в Ново село и местоста "Сяровци" и "Църовото" в Зла река. По-късно, през XVIII в. нова вълна българи от севлиевско, търновско и от южната част на страната бягат към планината заради кърджалийските набези. Още по време на робството водите на реките са ползвани за задвижване на многото воденици, тепавици и стружни (дъскорезници). Това определя първото име на селището - Тахтаджикьой (Дъскарско село). Преданието разказва, че разбойници нападнали селото, опожарили го и избили голяма част от населението, а тези, които успели да се укрият в планината, след време се завърнали. Възстановили селището и го нарекли Еникьой - Ново Село. През епохата на Възраждането, благодарение на доброто си географско положение, Ново Село се издига като занаятчийско - търговски и културно - просветен център на котловината и съседните села. В края на XVIII и началото на XIX в. се развиват много занаяти - дърводелство, грънчарство, кожарство, тепавичарство, терзийство, бакърджийство, златарство, марангозчийство (резбарство), кираджийство. Тук през 1812 г. е открито килийно училище и църква, а от 1850 г. има и светско училище. Икономическият подем и свободолюбивият дух на балканджиите правят Ново село един от центровете на Априлското въстание. През 1872 г. Левски организира тук таен революционен комитет. През април 1876 г. единствено Новоселската котловина въстава срещу поробителя. Цели девет дни тържествува Свободата в този край, но местните я заплащат с много кръв и изпепелени 772 сгради. Загива и дошлият на помощ с Габровската чета войвода Цанко Дюстабанов. Голяма част от оцелялото население се изселва.

През 1976 г. в чест на 100 - годишнината ор Априлското въстание четирите села - Ново село, Видима, Острец и Зла Река се обединяват в град Априлци. Днес Априлци е привлекателен планински курорт.

Празници и обичаи

Всяка година на Тодоровден в местността Маринска край град Априлци се провеждат традиционните конни надбягвания свързани с празника. Традиционни организатори на празника са Община Априлци и Туристическо бюро Априлци. В състезанията участват ловните стопанства от Априлци, Лъгът и Искър. Надбягванията се организират в две групи: местни коне и породисти коне. По традиция фирми спонсориращи празника осигуряват награди за участниците и победителите в отделните групи – агне и парична награда. Раздават се и награди за най-млад и най-възрастен участник, специална награда за участие на жени, за най-стилно облечен и атрактивен жокей и за най-своенравен и необуздан кон. Често програмата за празника се разнообразява с участието на много танцови и хорови ансамбли.

Никулден (6 декември) е един от най-тачените зимни празници на балканджиите. Най-важното място в празника заема трапезата в чест на св. Никола. На нея задължително трябва да има прясна риба, главно - шаран. Рибата се пече увита в тесто, а ястието се нарича рибник. Шаранът се пълни с булгур, ориз, стафиди и орехи. Опичат се също и обредни хлябове - света Петка и свети Никола. Цялото семейство сяда на трапезата, а свещеникът я прекажда и после отрязва и взима опашката на рибника. Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над трапезата. Трапезата не се вдига цял ден; семейството остава край нея, пеят се трапезни никулски обредни песни. Преданията гласят, че св. Никола спасил една гемия от потъване като запушил дупката й с шаран. Затова на трапезата той трябва да бъде основното ястие (останалите гозби задължително са постни - сърми, чушки, фасул, царевица; текат Коледните пости).

В Деня на овощаря на 22 март в квартал Острец се празнува идването на пролетта - ригуално се зарязва сливово дърво, организира се празнична програма. В Острец има два ежегодни събора. Традиционният събор и празник на острешкото читалище се провежда през юли в местността Киряк, а през септември е Балканският събор, посветен на певческото изкуство във всички жанрове.

Петковден - един от най-уважаваните празници в Ново село, свързан със светицата Св. Параскева (Света Петка Българска). От кога е възникнал този празник е трудно да се каже. Най-вероятно е започнал да се празнува с изграждането на Базиликата в Ново село "Св. Петка" през 1814 г. Приготовленията за празника започват няколко дни по-рано. Почистват се къщите. Изпичат се хлябове, разточват се баници. Всяка къща очаква гости. Сутринта на Петковден се отива на църква, обикновено службата се служи от 5 свещеника. После всички отиват на пазара. Там има различни сергии от майстори занаятчии, също така мекичари и баничари. Идват и търговци от близките градове: Троян, Севлиево, Габрово и околните села. По обяд се люшва хоро на мегдана, а после всеки си кани гости в къщи.

Особено популярен в последните години е Националният фолклорен събор "Искри от миналото", провеждан в кв. Ново село през октомври. В него участват прогесионални състави и групи за автентичен фолклор. Участниците представят богатството и красотата на българската песен и танц, демонстрират забравени обичаи.

Туризъм

Пешеходен туризъм

В Априлци Вие наистина ще откриете очарованието на пешеходния туризъм, защото имено тук можете да посетите най-дивните гори и била на средна Стара планина. Пет живописни екопътеки - екстремна, конна и пешеходни, ще разкрият пред очите Ви прелестите на прочутото Видимско пръскало, околностите на хижа “Плевен”, връх “Ботев” и още куп изненади. Героичното минало на това свято за България място, ще Ви разкаже една интересна легенда за магнетичния връх Русалка, все още популярен като Марагидик.

Конна езда

Ето още една възможност да се докоснете по-пълно до естествения свят и живата природа! Диалогът Ви с тези изключителни животни – конете, ще направи Вашата ваканция наистина незабравима. От уроци за начинаещи до преходи, недостъпни за превозно средство Вие ще се привържете към ездата, защото пакетите от услуги дават пълна свобода на Вашите желания. За 1 час или за цели 7 дни конната езда ще Ви поведе и омае тук, по пътеките на балканджиите.

Планинско колоездене

Любителите на този спорт определено няма да останат разочаровани по маршрутите, които се предлагат. Теренът е разнообразен и естествено предразположен към занимания с коло туризъм. Между китните планински селца и квартали, през извитите планински пътеки, красотатата и чистотата на този девствен свят ще разкрие пред очите Ви уникални гледки и нови, неподозирани срещи с природата.

Забележителности

34-метров кръст

"Ако всеки, който има в повече средства, направи по някоя добрина за града си, за селото си, за хората, тогава със сигурност и светът около нас би изглеждал другояче".

Казват, че хубавите работи ставали с пари! Така е, казва и Стефан Вълев, но хубавите работи стават най-вече със сърце, добри идеи и воля да ги реализираш. По случай 130-годишнината от Априлското въстание и 30-годишнината откакто Априлци е град - вдигнал величествен кръст на един от хълмовете наоколо. Всичко се случило спонтанно. Поканили го на събранието на гражданския комитет за честванията на годишнините. Обсъждали в детайли как да ознаменуват юбилея. Тогава Стефан Вълев решил да направи голям кръст в памет на загиналите за свободата на България. Всички приветствали идеята му, но както сам казва, комай помощта била дотам. Явно Стефан не е от хората, които лесно се отказват. Пък и поривът да помага на другите, да прави хубавини, му е в кръвта.

Църквата "Св. Петка Параскева"

Спомените за възникването на църквата се преплитат с легендите, но едно е безспорно - през 1814 година новоселчани могат да се черкуват в просторен, скрит в земята и далеч от погледа на иновереца православен храм. Предстоятел за направата му става чорбаджията-кмет Цочо Сомлев. Според едни това е благодарение на доброто отношение към ханъмите на ловешките първенци, приютени в селото по време на превземането на Ловеч през 1811 година от войските на ген. Сен-При. Другата легенда е свързана с избор на севлиевски аянин и намесата на кмета Цочо Сомлев. Неговата дума се оказала решаваща и в знак на благодарност избраникът решава да му подари Беглешките ливади. Родолюбивото чувство взема връх над материалното благополучие и вместо земя, дядо Цочо Московеца поисква да построи църква на платото над р. Кална. Разрешават му, но при едно условие - да бъде малка и ниска, вкопана в земята, "да не възбужда омразата на турците". Явяват се и подготвени свещенници, добили образование в Киев и Кишинев. Монасите Геронтий и Доротей даряват първите черковни книги. Църквата е "трикорабна", почти напълно вкопана в земята. Има мъжко и женско отделение, в които се влиза през отделни врати. Частично преустроена е през 1845-1850 година и основно след чирпанското земетресение от 1930г. Твърде малко е останало запазено от нея. Липсват стенописи, част от иконите са унищожени, други съхранени при не най-благоприятните условия в храм-паметника "Св. Георги Победоносец", разпръснати и частично разрушени са част от големите каменни свещници. Липсват и двата капитела с каменна пластика в наличност до 1984 година.

Храм "Св. Георги Победоносец"

След Освобождението на България признателните новоселци решават да издигнат храм-паметник в чест на падналите за свободата от този край през Априлското въстание. За тази цел държавата отпуска 15 000 златни лева. През 1896г. е направена първата копка и е положен основният камък на храма. Негов архитект е Никола К. Дренски от Плевен, а главен майстор е Кънчо Дренев от Трявна. Поради недостиг на средства строителството продължава 10 години. Храмът е кръстообразен, симетричен и еднокуполен. Дълъг е 25м, широк е 15м и висок 15м. Постройката има величествен вид. Иконописецът Рачо Тихолов от Габрово изографисва храм-паметника, чийто символи са големите каменни кръстове на покрива. Владишкият трон и царските двери са дело на новоселски резбари. Храм-паметникът “Св.Георги Победоносец” е осветен на 23 април 1904 от Скопския епископ Максим. Основен ремонт и ново изографисване на храма се извършва през 1976 във връзка със 100 годишнината от Априлското въстание в Ново Село.

Девически Манастир "Св. Троица"

Недалеч от старата църква, на другия бряг на р. Кална се намира девическия манастир “Св. Троица”. Инициативата за изграждането му е на новоселеца Петър Йончев. Преданието разказва, че той обрекъл малката си дъщеря за послушница в манастир. Още като дете я изпратил някъде към Калофер. Но тъгата за родното място била голяма и затова решил да организира изграждането на девически манастир, та тук, в него, да прибере дъщеря си.

Манастирът добил известност далече зад пределите на котловината. Много от монахините му били пламенни родолюбки. Има сведения, че дяконът Левски е посещавал манастира и е посветил някои от монахините в революционното дело. Манастирът е играл активна роля и по време на Априлското въстание. Тук са се шили дрехи, а по време на сраженията в магерницата се е приготвяла храна и се е пекъл хляб за въстаниците. При разгрома на въстанието манастирът е разрушен. Църквата била ограбена, сградите – подпалени, а 11 от монахините, които не успели да избягат, били убити.

Сега в манастирската обител е тихо. Шумят само огромните борови дървета, израснали край четирите страни на сградата. Наоколо има обширен двор, заграден с висока каменна стена, потънал в зеленина и овошки. В средата на двора се издига покрива на дълбок бунар. Близо до него шурти мраморна чешма. Покрай оградните стени са разположени няколко помощни манастирски сгради. В дъното на двора има малка костница, където постоянно гори кандило, напомнящо за миналото, изпълнено с толкова трагичен героизъм. За да добием по-пълна представа за Априлското въстание в този край, трябва да посетим музейната сбирка, която се помещава в новата модерна сграда на “Дома паметник” на новоселското въстание. Тук можем да разгледаме много писмени документи и вещи, разказващи за героизма на населението от района.