Велинград

Велинград е град в Южна България, наречен на името на Вела Пеева. Той се намира в Област Пазарджик и е втори по големина в областта след Пазарджик. Градът е административен център на Община Велинград.

География

Велинград се намира в Чепинската котловина в Западните Родопи.

Градът има планински климат. Намира се в европейско-континенталната климатична област, на границата с континентално-средиземноморската област. Лятото е прохладно и краткотрайно, а зимата - мека и продължителна. Валежите са сравнително малко. През пролетта и началото на лятото са по-обилни, в края на лятото и есента е по-сухо. Снеговалежите са достатъчни и задържането на снежната покривка е продължително (до 150 дни). Снежната покривка е устойчива и дебела.

Велинград е един от най-безоблачните градове в България. Облачността е най-голяма през зимните месеци. Общото и? намаляване се наблюдава в началото на есента. Това е едно от местата в България с повече безвалежни дни. Наличието на ясно време и обилно слънцегреене е характерно за Велинград. Средно-годишната температура на въздуха е 9°С. Относителната влажност на въздуха е 75%. Атмосферното налягане е ниско – 693 мм живачен стълб.

Водни ресурси в района на Велинград - реки, карстови и минерални извори – има в изобилие. Те са фактор за определянето местоживеенето на хората, стопанската им дейност, за развитието на туризма като цяло. Многобройните бистри планински потоци и рекички се обединяват в Чепинската река. По-важните и? протоци са Грънчарица, Луковица, Лепеница, Мътница и Требетущица. Язовирите в района разнообразяват природната среда, изменят положително микроклимата и увеличават значително привлекателността на ландшафта. Във Велинград има редица карстови извори като Клептуза.

Във Велинград са съсредоточени едни от най-богатите в България хидротермални находища. Минералните извори (80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като "СПА столицата на България". Тук има множество санаториуми, лечебници, модерни СПА центрове и хотели.

История

Легендите разказват, че по тези земи някога е живял Орфей. Предания твърдят, че този родопски край е дал титаничната сила на Спартак - водача на въстаналите роби в древния Рим.

Културните пластове дават основание да се твърди, че Чепинският край е обитаван от тракийски племена през 6 - 5 век пр.н.е. Най-трайни са следите от племето беси - открити са могили, некрополи, стени от селища и крепости. Писмени сведения за тази епоха дават древните историци Херодот и Тукидид:

"Там в Тракия била страната на блаженството, която лежала високо над планината, където обитавал Дионисий. На планината Пангей се намирал прочут негов храм, където служели жреци от племето беси. Там имало и жена пророчица, подобна на делфийската Пития. Още по-важен бил храмът на Дионисий в Родопите, където ходели Александър Македонски и бащата на Октавиан Август, за да им гадаят за изхода на походите им срещу траките."

От траките са останали 7 надгробни могили в Баташкото блато (сега дъно на езеро) и 2 могили в местността "Юндола". Развалини от тракийски селища и крепости могат да се видят в местността "Печковец", в подножието на средновековната крепост Цепина, където са намерени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места.

През 46 г. римляните завладели Родопите. Така започва един смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните. За римската култура в този край говорят археологическите находки от селища и укрепления в местностите "Биволичино дере" и "Ремово". Това са останки от глинени тръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т.н.

В началото на 6 век Чепинският край е бил населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Марин Дринов тук е живяло племето драговичи. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти. По-късно към славяните се прибавили и българите. Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на Маламир, а неговият наследник Пресиян включва в пределите и цялата родопска област.

За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български, ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при управлението на цар Калоян. От това време са останали следи от укрепления в местността "Стража" – на 2,5 km източно от града в местността "Градот" – на 2 km северно от Велинград. По времето след цар Калоян крепостта Цепина е била столица на деспот Алексий Слав. По-късно той премества столицата си в Мелник.

От времето на цар Иван Александър са намерени монети от Чепинския край. Смята се, че падането на крепостта Цепина и на целия Чепински край под турска власт е станало през 1371-1373 г. След това събитие настъпили редица сериозни промени в живота на тукашните българи. Османската империя имала нужда от съюзници в центъра и? и започнала да налага ислям доброволно или насилствено още в началото на 16 век.

Османският регистър отнасящ се за годините 1516-1517 посочва появяването на първите живеещи мохамедани в района. Тогава в чепинските села има общо 624 домакинства, 12 от които мюсюлмански. Българите носят имена като Велчо, син на Златко, Петко, син на Райо, Радул, син на Прослав и пр., докато 7 домакинства от Лъджене използвали за фамилно име арабското Абдуллах. Тези 7 домакинства владеели пълен чифт, т.е. парче земя, за което се е смятало, че може да осигури добро материално положение на едно семейство.

По времето на Мехмед IV (1656-1661 г.) част от населението е било принудено да приеме исляма, тъй като гръцкия владика Гаврил набедил местното население за непокорно пред пашата в Пловдив. Когато пашата пристигнал в Чепино, събрал първенците и поискал да ги убие, но те приели Исляма с надеждата, че ще бъдат пощадени. Почти всички наследници обаче са запазили народността, езика и благия си характер. Чепинци продължили да говорят звучния български език, да пеят мелодичните си песни, да тачат обичаите си. Българите-мюсюлмани са запазили много от традициите на християнския култ. Във всички мюсюлмански селища на Гергьовден се правят люлки на ергените и момите, кичат се със здравец портите и чеиза на момите.

Чепинското население не останало настрана от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1816 г. каменчани изградили новата църква "Св. Троица". Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвета. Към църквата през 1823 г. се открива първоначално килийно училище, а след това и класно училище, помещавало се в самостоятелна сграда. Първите учители били Илия Ждраков, Паун Гугалов, даскал Партений, даскал Саев - той въвежда като учебник "Рибния буквар", Георги Чолаков - Дядо Даскал, Сава Докторов, Стою Масларов.

По време на Руско-турската война мюсюлманското население се скрива в балкана или в по-южните селища. Някои села обезлюдяват напълно, като Лъджене. След няколко дневно криене, жителите се връщат премръзнали обратно по родните си места.

През 1948 г. селата Лъджене, Каменица и Чепино се обединяват в едно селище-град. То носи името на родената в Каменица партизанка Вела Пеева и е наречено Велинград. От 1977 г. става общински център.

Културни и природни забележителности

Клептуза

Сред най-забележителните, романтични и тайнствени кътове на Велинград е изворът Клептуза, а едноименният парк с двете си езера е един от символите на града. Той се намира в квартал Чепино, който е една трите термални зони във Велинград. Клептуза е най-големият карстов извор в страната, като всяка секунда от него извира до 1200 литра студена вода. Големи количества от тази вода се ползват за питейни нужди, другата част от водата образува две красиви езера, които след това се вливат в Чепинска река, а от нея - в Марица и Бяло море. От карстовия извор на юг се простират вечно зелени борови гори, превърнати в естествен парк, който се посещава от жителите на курорта и от неговите гости, особено през лятото. Паркът е изграден със собствени средства от бившата селска община с. Чепино – Баня, като първото езеро е установено през 1933 г.

Крепостта Цепина

На 18 км. източно от Велинград в землището на село Дорково се намира старата българска крепост Цепина, столица на деспот Слав. През средновековието Цепина е една от най - известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (197-1207) Цепина отново е върната в пределите на Българската държава. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим. В периода 1246 - 1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. крепостта е завладяна от османските нашественици. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най - високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1,5 дка. Стените му са запазени до височина от 2,5 м. Външният крепостен зид, е запазен до височина от 6 м. и е с дебелина 3 м. В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища (щерни), достигащи на дълбочина до 10 м.

Пещера Лепеница

На 12 км от Велинград се намира пещерата Лепеница, която представлява изключителен туристически обект. Досега в нея е влизано на 1400 м. дълбочина, но никой не е стигнал и не е видял всичко, което природата е създала в хилядолетната си история. За съжаление, в момента пещерата е занемарена и е затворена за посещения!