Златоград

Златоград е най-южният град в България. Той се намира в Област Смолян и е в близост до границата с Гърция. Градът е втори по големина в областта след Смолян и е административен център на община Златоград.

География

Златоград се характеризира с най-малката надморска височина в своята община - 420-550 м.

В климатично отношение районът принадлежи към Континентално-средиземноморсака климатична област, Южнобългарска климатична подобласт, Източнородопски нископланински климатичен район. Средногодишната температура на въздуха е 10,8 оС с максимум през юли 20,6 оС и мимимум през януари - - 0,8 оС, което говори за умерено лято и сравнително мека зима. Екстремните стойности на средногодишната максимална и средногодишната минимална температура са съответно 17,1 оС и 4,9 оС, като средно месечната максимална е през август /28,9 оС/, а средно месечната минимална през януари /- 3.9 оС/.

Средногодишните валежи достигат до 1000л/кв.м. Характерни за района на Златоград са интензивните валежи с различно времетраене, които най-често са през есента и съчетани с големия водосборен басеин на р. Върбица са предпоставка за големи прииждания на реката. Максималните валежни количества /в mm/ за времето от април до октомври се движат от 10,0 за 5 min до 46,3 за 60 min и 59,7 за повече от 60 min.

Средногодишната относителна влажност на въздуха е 75%, с максимум през ноември - 85%, 13 бр. са дните с относителна влажност на въздуха - равна или по-малка от 30%, което е показателно за добри растежни условия на горската и тревната растителност в района. Средната месечна скорост на вятъра е в границите 0,9 m/sec до 1,2 m/sec, а средногодишната скорост е 1,1 m/sec.

История

В "Исторически бележник", документ от 18 век със спорна автентичност, Златоград е споменат като Беловидово. По–късно до 1934 година селището носи името Даръдере. В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 200 помаци и 120 българи.
 
Град Златоград се прославя с песента за Дельо хайдутин, която се носи в космоса. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата църква в Родопите - "Успение Богородично" - построена през 1834 год., сградата на най-старата поща в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от Родопското Възраждане – "Златоградски писмовник" (1852 г.). Характерен облик на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одрове, с широките дъбови врати. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с "въртки" за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника.

Религии

Основните религии, изповядвани в Златоград, са източно-православното християнство и ислямът. Населението е съставено от различни български етнически групи и общности, мюсюлманска общност от помаци изповядващи ислям и християнска общност изповядващи източно-православие. Има две църкви - "Св.Георги", в чиито двор е и Взаимното училище. Другата църква, построена по време на Османската власт е "Успение Богородично". Тя е ниска, вкопана в земята, но е уникална със съхранените икони и мястото, на което е построена - на един от високите и централни хълмове в града. Джамията в Златоград се намира на улица "Ерма".